В почивката между два полусезона:

Обичаме ли Футболът!

Да правим нещата с любов, а не по задължение...?

Част I. РЕФЕРИТЕ

            Бъгарското съдийство е вулгарен, но доста печеливш бизнес. И ако сме свикнали да приемаме корупцията по подразбиране, то необяснима е пълната небрежност на управляващите от Реферската гилдия относно избора на млади кадри. Тези господа пет пари не дават на кого “помагат” и що за човек е младежът- кандидат да стане следващият Мишел Вотро*.

Път към висшето съдийско общество се дава на всеки, който е готов да се отплати. Ако Ви се случи да присъствате на тренировка на някоя съдийска колегия ще видите, че една групичка не участва в заключителната част от заниманието, която се изразява в двустранна футболна игра. Защо ли? Защото не обичат, а някои от тези хора и не могат да играят футбол. НИКОГА не са играли! Не, не става дума за спорт на професионално или аматьорско ниво- не са играли дори в махалата. Запитан как мисли да ръководи мач, без елементарен игрови опит, един такъв вдъхновен оптимист отговоря, че не е важно да си играл футбол, а да познаваш перфектно правилника. Още по- странно е, че и някои от опитните футболни хора също мислят така. Е да, но забравят за една дребна подробност- РУТИНАТА. Защото в съдийската практика има безброй случаи, когато решението на съдията зависи само от неговия опит и усет! Последните две понятия се трупат с гонене на Нейно Величество- топката от сутрин до вечер от 5-6 годишна възраст. Само че затова трябва огромно желание и ... ЛЮБОВ към Футбола. Да твърдиш, че на 20 годишна възраст си заобичал играта е заблуда, по- скоро прояввяваш интерес към нея, но нищо повече.

Външният вид на кандидат- реферите в много случаи е изненада. Затлъстели тела с добре оформени щкембенца са обичайна гледка в тази гилдия. Не е ясно как такива спор(т)ни натури покриват физическите тестовете на футболната централа. Тестове, които са едно от най- важните “удостоверения” за възможностите на съдията. Всъщност отговорът не е сложен- те НЕ могат да се справят. Но въпреки това са в играта. Как става ли? Както повечето неща в страната ни- с шуробаджанащина и безмислени компромиси. При покриване на тест на Купър в регионална футболно- съдийска колегия от стартиралите 25 съдии 7 спряха някъде по средата на натоварването. Петима от тях имали здравословни проблеми (точно на този ден такова масово разболяване!?), а двама не казаха нищо. Аплодисменти! За какво иде реч във въпросния тест?

Тестът на Купър е изготвен от д-р Кенет Купър с цел да се проверяват възможностите за физическа издържливост. Най- сложният елемент е бягане в продължение на 12 мин.. После се засича изминатото разстояние. Ако бягащият е изминал повече от 2800 м се счита, че се е представил отлично. 2800 метра са приблизително 7 (седем) обиколки на стандартен стадион. Всеки сериозен спортист ще потвърди, че подобно упражнение не представлява трудност. Тестът обаче си го бива и е доказано, че работи.

Та подложени на такова изпитание една част от съдиите са сериозно затруднени. На въпросната проверка хората от изпитната комисия са приятно разсеяни, докато пишман реферите въртят обиколки по пистата. Хронометрите се пускат по- късно или въобще не работят. Изпитващите са сигурни, че изпитваните ще се справят, а те пък от своя страна са убедени, че какъвто и резултат да покажат няма да бъдат санкционирани. Пародията е пълна. Накрая за издържалите чудовищното изпитание се чуват похвали, а за останалите- закачливо поклащане на показалец. Същият уикенд всички от колегията си получават наряди и тръгват по градове и села да демонстрират майсторство. Естествено!

Спортният морал на тези младежи, напиращи да станат футболни съдии е на ниво под това на Марианската Падина. Ръководенето на футболна среща за тях е по- скоро досадна подробност по пътя към върха на футболна Темида. “Този мач мога да го свиря от центъра” е много добре позната фраза на млад рефер преди среща от селските групи, между детски формации или юноши младша възраст.  На една такава “лесна” среща между две села главният рефер свирейки както се казва “от центъра” почти го докара до успешен завършек. Почти, защото 5 минути преди края на мача нападател на гостите загуби равновесие и се строполи в противниковото наказателно поле. Играчът беше твърде изненадан, когато разбра, че е възнаграден с 11- метров наказателен удар. Дваж по- изненадани бяха домакините, които след първоначалният шок доста организирано се запътиха към клетника в черни одежди. В следващите минути за удоволствие на публиката реферът доказа, че за него прословутият купъровски тест е дребно препятствие и пообиколи стадиончето няколко пъти. Тези събития се случиха при резултат 3:0 за отбора срещу който бе отсъдена дузпа. Спокоен мач и още по- спокоен резултат, а накрая драма. Защото на терена имаше 22-ма участника, влюбени в играта и играещи с единствената мотивация- Футболът, и трима дошли да отбият номера и да вземат по една премия.

Не са на ниво и критериите за интелигентността на БГ рефера. Понятия, като обща култура, футболна грамотност и история, ползване на чужд език са загадка за шефовете в съдийските комисии. “Културното сито”, което е задължително, особено за международните рефери не съществува. Няма и вероятност скоро да се въведе. Страната ни е известна като единствената, излъчила представител за съдийски семинар в Испания, който не е знаел нито един чужд език и се наложило да го върнат, за да не си губи времето и разбира се парите на организаторите!

Редно е накрая да уважим и един фундаментален елемент от грохналата машина на българското съдийство, а именно делегатите. Делегатът на футболна среща отразява проявите на съдийската тройка, посочва пропуските на реферите, проверява картотеките на играчите, а освен това наблюдава цялостната организация на мача от страна на домакините. След края на събитието изготвя доклад до регионалния футболен съюз, в който описва всичко видяно. Делегатът получава премия, колкото на главен съдия.

Срещите от  по- долните футболни девизии, както и тези при децата и юношите се поверяват основно на млади и неопитни съдии. Точно в такива мачове е неписано правило, че делегатът е на само наблюдател на събитието, но и човекът, който трябва да подготви реферите за срещата, да им вдъхне увереност, да ги предупреди за проблемни играчи от двата отбора, да ги посъветва. В някои съдийски колегии е прието един делегат да бъде назначаван често в екип с един и същи млад съдия, ако последният е направил впечатление, за да може по лесно да се следи развитието и бързо да се отстраняват пропуските му. Т.е. делегатът е един вид Учител за начинаещия рефер.

Концепцията по обучението на млад съдия включва няколко основни сентенции, които будят недоумение, като например: “мач (особено от селската група) се свири 55/45% в полза на домакините. Трябва все пак да им (на домакините) се отдаде заслуженото, нали те осигуряват хонорарите...” ! Защо 55/45? Какво става ако е 50/50? И как изобщо се изчисляват тези проценти? Интересно!

Друга мъдрост гласи, че добрият рефер трябва “да върти” един мач. Какво означава мач “да се върти”? Ами например ако си свирил три поредни нарушения в полза на един отбор четвъртото се подминава, че да не изнервиш противниците... или пък ако свирнеш дузпа, а след пет минути има ситуация за втора такава- пак в полза на същия отбор- не се отсъжда в никакъв случай! “Въртенето” на мач означава и да не се вдигат картони за “щяло и нещяло”. Условно може да се приеме, че е забранено да се санкционират играчи в първия половин час на срещата. Обяснението е, че в началото на срещата футболистите са свежи, пълни с енергия, а оттам и много нервни. Психология един вид! Добре било да се говори с играчите, да се предупреждават само устно. Какво правим, обаче ако във втората минута на мача нападтел се отзове сам срещу вратаря, а противник го настигне и фаулира грубо отзад? Картони? За такива извънредни ситуации науката мълчи.

В Делегатският Наръчник откриваме и други ценни идеи, като тази, че на младите странични съдии не се дава право да сигнализират с флага, освен за тъч, ъглов удар и засада. С риск да досадя с разказаните истории ще споделя още една, но емблематична. Напечен селски мач. Резултатът е 4:3 и малко преди края на срещата футболист от отбора, който води излиза сам срещу защитник и вратаря. Преодолява защитника, но си подкарва топката с ръка, а после бележи попадение. Главният рефер е изостанал, защото миг преди тази ситуация топката е била пред другото наказателно поле и не вижда нарушението. За (ужасен) късмет всичко е пред очите на младия помощник от страничната линия. Той уви се оказва с амнезия и забравя за постулатите на футболното съдийство. Този млад Дон Кихот енергично развява флагчето, като настоява, че има нещо нередно. Голът е отменен и мачът продължава, като в крайна сметка се стига до реми- 4:4! След края на срещата играчът, който вкарва нередовния гол, отива до страничния съдия и... го поздравява за смелостта да отмени домакински гол. Не така мисли Г-н Делегатът, той е вкиснат допълнително и от факта, че пластмасова бутилка от минерална вода го уцелила, без да е била предназначена за него. В съдийската стая, а и после на път за дома младежът си понася скандала, а след това и дълга почивка без футболни ангажименти.

*    *    *

Много ми се иска всичко казано дотук да не се е случвало или да е плод на извънредни ситуации и на лошо стечение на обстоятелства. Иска ми се и да се окаже вярно, че не е нужно да каним чужденци, защото българският футболен съдия МОЖЕ да ръководи мач, стига да иска. Иска ми се и реферите да поискат. Мисля обаче, че е  невъзможно. За това, а и за следващото поколение рефери.

____________________________

* известен френски рефер от 80-те години

         Ясен Петков